Антон Шандор Ла Вей (1930–1997), наричан „Черния Папа“ от много от своите последователи, тръгнал по пътя към Върховното Жречество на Църквата на Сатаната, когато бил едва на 18 години и свирел на орган в един карнавал.
„Събота през нощта гледах как мъжете се задъхваха от похот по полуголите момичета, танцуващи на карнавала, а неделя сутринта, когато свирех на орган за тент-шоу евангелистите на другия край на карнавалния терен, виждах същите тези мъже, седнали на пейките заедно със съпругите и децата си, молейки Бог да им прости, и да ги пречисти от желанията на плътта. А следващата събота, те бяха отново на карнавала или на някое друго място за разпускане.
Тогава разбрах, че християнската църква процъфтява върху лицемерие и че плътската природа на човека ще се проявява, независимо от това, колко много е пречиствана или бичувана от някоя бело-светла религия.“
От този ранен период на живота си той вече бил избрал своя път. Накрая, през последната нощ на Април 1966 — Валпургиевата нощ, най-важният празник в традицията на магията и вещерството — Ла Вей ритуално избръсва главата си съгласно магическата традиция и провъзгласява основаването на Църквата на Сатаната. Той бил разбрал необходимостта от църква, която да върне човека към тялото му, а неговите плътски желания да станат достойни за празнуване.
„Щом почитането на плътските неща доставя удоволствие“ казва той, „тогава би трябвало да има храм на величественото удовлетворяване…“
mysevra про Серрителла: Призраки Гарварда [litres] (Ужасы, Триллер)
28 04
Это не ужасы. Интересным показались лишь подробности быта и учёбы. Концовка вообще скомкана и мелодраматична. Эпилог совсем не к месту, словно кто-то с помощью истории наскоро закрывал личный гештальт. Оценка: неплохо
monochka про Линч: Небо красно поутру [litres] (Историческая проза, Современная проза, Вестерн)
27 04
Густое, цепкое, щедрое письмо, очень кинематографично, чуть ли не галлюцинаторно в своей проработанной красоте.
Персонажи, их черты и мотивации совершенно из средневековых ирландских текстов" - пишет редактор, и оно так и есть.
A5. про Норфолк: В обличье вепря [In the Shape of a Boar ru] (Современная проза)
22 04
Убеждаюсь: обалденный автор.
Как и предполагалось, дикое количество объёмистых комментариев и пояснений в сносках отнюдь не облегчает процесс чтения сего опуса на ебуке. Но, как опять же и ожидалось, — удовольствие получено ……… Оценка: отлично!