За своите 28 години Дмитрий Глуховски е успял да учи четири години и половина в Израел, да поживее една година в Германия и три във Франция. Автобиографията му включва работа за „Радио России“, за телевизионната и радио компания „Дойче Веле“, за каналите „Евронюз“ и „Russia Today“, бил е член на Кремълския пул. Част от съдбата му е работата като военен кореспондент в Абхазия и Израел, в град Кириат-Шмон, върху който се стоварват 80 процента от ударите на „Хизбула“. Част от митологията за него са подозренията на колегите му от „Евронюз“, че е шпионин, защото просто „не може млад човек на 23 години да знае пет езика и да не работи в разузнаването“. Част от плановете му е да прекоси нощем с дрезина московското метро в търсене на тайнствен подземен живот. Част от въпросите в главата му са как би живял светът след глобална катастрофа и какво ще стане с модела на обществено поведение, след като обществото ни изчезне.
Дебютът му като писател е с антиутопичния роман „Метро 2033“, за който получава литературната награда ЕВРОКОН 2007, Копенхаген, Дания.
Годината е 2033. Целият свят е в руини. Човечеството е почти напълно унищожено. Москва е град призрак, отровен от радиация и пълен с чудовища. Москва се е превърнала в град-призрак, отровен от радиацията и населен с чудовища. Малцината оцелели хора се крият в московското метро — най-голямото противоатомно скривалище в света. Неговите станции са се превърнали в градове-държави, а в тунелите цари мрак и властва ужасът. На Артьом, жител на станция „ВДНХ“, му предстои да премине през цялото метро, за да спаси от зловеща опасност своята станция, а може би и цялото метро.
Дебютът на антиутопичния роман е в интернет мрежите, където се публикува глава след глава и се посреща възторжено от читателите. След официалното му публикуване става една от най-продаваните книги. По мотиви от него е създадена компютърна игра и се подготвя филм.
Хорър фантастика или притча — коктейл между философия и социална критика, или чист екшън — както и да се определи, тази книга се чете на един дъх до най-последната страница. А след това — не може да се забрави.
Barbud про Черемис: Первая кровь (Попаданцы, Самиздат, сетевая литература)
15 03
Очень нудное писево. Герой - унылый предпенсионер-неудачник без талантов и особых умений, попавший в себя-студента. Действие разворачивается крайне неторопливо, прочитал уже мало не четверть первой книги, а у ГГ еще не закончился ……… Оценка: плохо
Alligatoreader про Циркин: Политическая история Римской империи (История)
15 03
Пожалуй, лучшая работа профессора Циркина, хоть автор и создавал её в весьма преклонном возрасте. Связно, чётко, подробно, понятно и без лишней идеологической шелухи. Большое спасибо выложившему!
Второй том, посвящённый ………
neletay про Веркин: Остров Сахалин (Постапокалипсис)
15 03
Это потрясающая книга. Современный постап все-таки в основном беллетристика, часто косая и хромая. А "Сахалин" - настоящая литература. Я очень рада, что прочитала ее. Теперь хочу купить бумажную, чтобы она у меня была живьем.
clomeron про Пехов: Страж [тетралогия] (Фэнтези)
13 03
Это одна из вершин творчества признанного мастера русского фэнтези. Всякие там Мартины и прости Господи Аберкромби нервно курят в углу.))) Оценка: отлично!