Житията на светците [bg] 1450K, 191 с.(скачать) издано в 2007 г. Персей Добавлена: 03.02.2016
Аннотация
Разтърсваща история за грях и гордост, видяна през очите на едно седемгодишно момче. Един от най-силните романи в съвременната канадска литература, издаден в 26 страни. Бестселър № 1, задържал се в класациите в продължение на 75 седмици! Продуцентите на "Имало едно време в Америка" заснемат минисериал с участието на София Лорен и Крис Кристоферсън.
Седемгодишният Виторио Иноченте живее в затънтено селце в най-дълбоката италианска провинция. Тук нравите са примитивни, ограничени и еснафски – хората не прощават на тези, които са различни от тях и не се съобразяват с неписаните правила на живота тук. Катерина, майката на Виторио, има нещастието да бъде различна. Тя е интелигентна, с вкус, много горда и пряма. Не ходи лицемерно на църква и я отвращава свещеникът, който си живее добре, а селяните отделят от залъка си, за да дадат своята лепта за църквата. Мъжът й, бащата на Виторио, е отишъл на работа в Америка и от години не се е връщал.
Когато Катерина е ухапана от змия, това заплита мрежа от клюки и суеверия, в която се оказва омотан и Виторио. Налага му се с юмруци да отговаря на нападките и обидите на връстниците си, да оцелява в един враждебен на семейството му свят. Но учителката му вижда, че е будно момче, и го съжалява. Кара го да остава след часовете под претекст да почисти класната стая, а всъщност – за да го избави от побойниците, които го причакват на път за вкъщи. Започва да му чете от книгата си "Житията на светците" и прочетеното силно впечатлява момчето. После учителката му дава книгата и то намира опора в нея, опитвайки се да проумее случващото се в живота му.
Майка му е бременна и когато това започва да личи, тя гордо носи срама си по улиците и в църквата. Но по-тежко й е вкъщи, защото баща й, бивш кмет на селището, трудно преживява този срам.
В напреднала бременност, горда и вярваща, че е свободна и че има избор, Катерина решава да заминат с Виторио за Америка. Двамата се качват от Неапол на парахода за Америка. Имат билет за четвърта класа, но впечатлен от интелекта и трогнат от положението на младата жена, един помощник капитан им намира свободна каюта в по-добра класа.
Но на парахода ще се случи нещо, което ще разтърси Виторио и изцяло ще промени живота му.
Прекрасен роман, написан от блестящ разказвач.
"Ню Йорк Таймс"
Впечатляващ дебют… тепърва ще слушаме за този автор.
"Гардиан"
Нино Ричи е написал първия си роман без една фалшива нотка.
"Обзървър"
decim про Р. Дж. Баркер
29 01
Хорошо, а местами и отлично. Было бы совсем отлично, если бы автор не растянул историю на три тома, но это обычное дело.
mysevra про Баркер: Алые песнопения (Ужасы, Триллер, Детективы: прочее)
29 01
Как часть истории «Восставшего» - мило и познавательно. Но зачем такое изобилие обсценной лексики уличного разлива? Для реализьму, так сказать? Так у меня дл вас плохие новости, мои маленькие друзья, это лет 30 назад такое ………
lukyanelena про Гремучий ручей
29 01
Хотите серию про вампиров? Пожалуйста!
Только забудьте про романтичные истории с загадочными красавцами и красавицами.
Будет больно, будет страшно, будет неприятно, но я скорее поверю в таких тварей, чем в слащавых вампирчиков.
Синявский про Николай Егорович Дронников
28 01
На 95-м году жизни скончался Николай Дронников - советский и французский художник, график, скульптор, прозаик и издатель авторских книг, "летописец русской эмиграции".
sigor2000 про Бакман: Вторая жизнь Уве [En Man Som Heter Ove ru] (Современная проза)
27 01
Книга просто шикарна. По моему мнению в книге нет повесточки. Персонажи геи, мигранты это по факту то, что осталось от Швеции. Вместе со смерьтю ГГ умерла и та Швеция, которую мы знали, вот о чем пишет автор. Самое смешное, ……… Оценка: отлично!
mysevra про Лэнган: Рыбак [The Fisherman ru] (Ужасы)
27 01
Хороший язык. Но, во-первых, рассказ выжившего - а как же интрига? А во-вторых - и это самое главное - к середине книги до жути я так и не добралась, зато узнала подробно о жене, алкоголизме и рыбалке. Подробно, многословно ……… Оценка: плохо
Gilean про Бесноватый цесаревич
26 01
Тяжело читается, бросил на второй книге. Приехал в столицу - нагрубил, сослали. На придумывал ништяков позвали в столицу - нагрубил, сослали.
Так и хочется вспомнить фразу - "украл, выпил в тюрьму" и так по кругу.
Раньше ………
Barbud про Ратманов: Вперед в прошлое 7 (Попаданцы, Самиздат, сетевая литература)
26 01
ГГ тычется, как слепой щенок, пытаясь сделать что-то, что должно отсрочить или отменить войну в будущем. Не маялся бы дурью, а ехал в Питер - там в 93-м заммэра еще без серьезной охраны ходит.