За основа на книгата „Крал Артур“ Р. Л. Грийн е използувал всички възможни източници на тази легенда от XII век насам — стари френски предания, средновековни английски поеми, уелски оказания, хроники и летописи, немски литературни обработки, поетични варианти. Най-голяма е ролята обаче на произведението на английския писател Томас Малори „Смъртта на Артур“, написано преди повече от петстотин години.
Реалното съществуване на крал Артур не е доказано със сигурност1. Но в много исторически паметници (записи на келтски митологически сказания, латински текстове с хроникално-исторически характер, поеми от втората половина на VI век) се споменава за племенния вожд Артур от V—VI век, предводител на военни отряди2. Според съветския литературовед Д. Михайлов „корените на сказанията за Артур се крият в далечното минало, в «тъмната епоха» на V—VII век, и още по-далече — във вярванията и сказанията на дохристиянска и доримска Британия, в културата на древните келти. Келтският елемент в тях е най-стар и най-значителен“. Това помага да се обясни мистичният култ към Свещения Граал, който съвсем не представлява една чисто християнска легенда, а наслояване на езически митове. В Граала са виждали и „вълшебния котел“ от ирландския фолклор, в който приготвяли храната и питието на божествата, и трансформирания „рог на изобилието“ от гръцката митология, и магическия философски камък на алхимиците3. В цикъла за крал Артур той е олицетворение на рицарското начало, символ на висши добродетели и съвършенство. Смята се, че Логрия е старинно келтско название на Англия; тайнствената страна Авалон не е християнският рай, а Островът на блажените от келтската митология.
Известният английски писател Р. Л. Грийн е автор на множество книги за деца, между които „Робин Худ“, „Разкази за гръцките герои“, „Разказ за Троя“, „Сполуката на Троя“, „Скандинавски митове“, „Разкази за древния Египет“, „Книга за драконите“ и др.
„Големите легенди, както и най-хубавите приказки, трябва да се преразказват във всяка епоха — в тях винаги може да се намери нещо ново. Всеки преразказ ги представя в неочаквана и по-ярка светлина пред новото поколение, а в това е същността на тяхното безсмъртие“, казва Р. Л. Грийн.
Barbud про Черемис: Первая кровь (Попаданцы, Самиздат, сетевая литература)
15 03
Очень нудное писево. Герой - унылый предпенсионер-неудачник без талантов и особых умений, попавший в себя-студента. Действие разворачивается крайне неторопливо, прочитал уже мало не четверть первой книги, а у ГГ еще не закончился ……… Оценка: плохо
Alligatoreader про Циркин: Политическая история Римской империи (История)
15 03
Пожалуй, лучшая работа профессора Циркина, хоть автор и создавал её в весьма преклонном возрасте. Связно, чётко, подробно, понятно и без лишней идеологической шелухи. Большое спасибо выложившему!
Второй том, посвящённый ………
neletay про Веркин: Остров Сахалин (Постапокалипсис)
15 03
Это потрясающая книга. Современный постап все-таки в основном беллетристика, часто косая и хромая. А "Сахалин" - настоящая литература. Я очень рада, что прочитала ее. Теперь хочу купить бумажную, чтобы она у меня была живьем.
clomeron про Пехов: Страж [тетралогия] (Фэнтези)
13 03
Это одна из вершин творчества признанного мастера русского фэнтези. Всякие там Мартины и прости Господи Аберкромби нервно курят в углу.))) Оценка: отлично!