Аннотация

“- Абортирай това копеле - каза Симо Митев, когато се върна от Либия.
Жена му беше трети месец бременна, той — пети месец извън страната. Симеон Митев беше мек човек. Жена му чу повече предложение отколкото заплаха. Симо — строителен работник, прекарал три години на една строителна площадка на границата на Либия и Судан излезе от дома си и отиде в кварталната кръчма "Доверие", където знаеше, че ще намери ако не приятелите, то познатите си от града. Посрещнаха го с бурни овации "ще черпиш", "честито", "да ти дава Господ син", "няма да ти се затрие семето" и т.н. Унил и смутен Симеон Митев седна при съгражданите си, имитира, че събитието е радостно и жизнено за него, почерпи и без това бедните си съграждани и когато заведението затвори отиде, и седна на една полусчупена пейка на брега на реката. "И каква стана тя?" помисли си той. "Аз се блъскам като роб при петдесет градуса на сянка в пустинята, а тия, на които платих питието ми направиха дете". Разбира се той не можеше и да предполага кой от тях е автора на труда, което жена му се готвеше да го пробута като негов.
Мек, тих човек и работяга, мразещ конфликтните обстановки, той отиде в къщичката на баща си и майка си, опита да ги събуди, но не успя. Старците спяха дълбоко. Изпуши още няколко цигари в горещата августовска нощ. Не го допуснаха в гранд хотел "Дунав" (не бил облечен подходящо) и той унило се прибра в дома си. Бременната му жена спеше. Симеон Митев си наля една водна чаша кайсиева ракия — производство на баща му, пусна някаква арабска програма по регионалното ТВ и се разплака. "Какъв го дървех в пустинята" мислеше си той, докато ближеше с език сълзите си. После в главата му се прокрадна друга мисъл: "Какво е виновно това дете, което расте в корема на оная курва?" Повече не помнеше.

Впечатления о книге:  

Прочитавшие эту книги читали: