Грубо, безкомпромисно, брутално, иронично и самодоволно хилене. Това трябва да е първичната реакция на всеки средноинтелигентен индивид, след като прочете и два реда от „История на Франция“.
Фабулата е следната: комисарят седи в управлението и разказва за Франция на своя другар и колега Берюрие — „светец неоткриваем в църковния календар, но затова пък известен във всички квартални кръчми на Париж“.
Берюрие с неговите „110 килограма триумфираща плът“ е прототип на главния герой във всяка глава в романа. В частите от книгата, които разказват важни моменти от френската история, Дембо влиза в ролите на гала Берюрикс, непрокопсаника Берюроа, който измамва Жана Д’Арк, мускетаря Берюран, който опъва френската кралица и прецаква всеизвестния Д’Артанян, както и още доста комични образи.
Френските историци и общественици сигурно са си глътнали езиците, когато книгата е излязла през 1964 г. Защото в нея всичко е абсурдно, комично, смешно до гротеска. Националните герои са осмяни безпардонно, а историята на Франция — пресъздадена през крив макарон. Пардон, асперж.
Да не говорим за жените, до една „уруспии“ и „пичкоранки“, но винаги секси и уважавани (по онзи начин нали се сещате), което си е малка утеха.
Едно от ценните неща в този бурлесков исторически роман е, че насред целия низ от весело-тъжни нелепости в текста съвсем ненатрапчиво и живо са вплетени заслужаващи размисъл бележки. Многозначителни намигвания към нашето съвремие, както и критични нотки към като че ли неизправимите дефекти, нагло съпровождащи до ден-днешен социално-политическите реалности, а и самата човешка природа.
С една дума, „История на Франция“ от Сан Антонио е книга по-многоизмерна, отколкото изглежда на пръв поглед, и е предназначена за онези, които могат и да се смеят, и да мислят.
Големи реверанси за преводача и пресъздателят Теодор Михайлов, който е вкарал книгата в 21 век, правейки я още по-въздействаща.
marin029 про Поселягин: Тактик [СИ] (Боевая фантастика, Попаданцы, Самиздат, сетевая литература)
16 01
Где-то в середине книги есть такое: ..."полярная ночь, или северная. Говорят, тут постоянно так светло."
Автор уточни получше. Ночью светло это летом, во время полярного, короткого лета. А зимой в заполярье почти постоянно темно.
mysevra про Глуховский: Сумерки (Ужасы, Триллер)
16 01
Я была в восхищении до середины книги, потом всё-таки начали закрадываться сомнения. Потрясающий язык, но, да простит меня автор, так по-ленивому все обосновать – это сплошное разочарование. Оценка: хорошо
Barbud про Фонд: Агитбригада 1 [СИ] (Городское фэнтези, Попаданцы, Самиздат, сетевая литература)
14 01
Написано вроде и неплохо, но анахронизмы глаз режут - тут тебе в 1927 году и дуст, и "Либертанго", и "учебник по истории КПСС". И это я только половину книги одолел. Похоже, автор (или коллектив авторов) в реалиях тех лет ……… Оценка: неплохо
dolle про Пелевин: Круть [litres] (Современная проза)
14 01
Наверное не нужно рассматривать " Трансгуманизм " как цикл.Все книги концептуально разные , вызывающие разные вопросы и эмоции у читателя.После первой книги планка была поднята слишком высоко и у многих появились завышенные ……… Оценка: отлично!