Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана.
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
Barbud про Фонд: Баба Люба. Вернуть СССР 4 (СИ) (Попаданцы, Самиздат, сетевая литература, Фантастика)
29 01
Дерьмище редкостной зловонности. Главное, что автор писать умеет, пишет образно, без "картона", коим грешат очень многие кропатели нетленки. Но боже мой, какую же херню он пишет! Первые две части осилил, остальные пролистнул по диагонали, ибо чушь. Оценка: нечитаемо
decim про Р. Дж. Баркер
29 01
Хорошо, а местами и отлично. Было бы совсем отлично, если бы автор не растянул историю на три тома, но это обычное дело.
mysevra про Баркер: Алые песнопения (Ужасы, Триллер, Детективы: прочее)
29 01
Как часть истории «Восставшего» - мило и познавательно. Но зачем такое изобилие обсценной лексики уличного разлива? Для реализьму, так сказать? Так у меня дл вас плохие новости, мои маленькие друзья, это лет 30 назад такое ………
lukyanelena про Гремучий ручей
29 01
Хотите серию про вампиров? Пожалуйста!
Только забудьте про романтичные истории с загадочными красавцами и красавицами.
Будет больно, будет страшно, будет неприятно, но я скорее поверю в таких тварей, чем в слащавых вампирчиков.
Синявский про Николай Егорович Дронников
28 01
На 95-м году жизни скончался Николай Дронников - советский и французский художник, график, скульптор, прозаик и издатель авторских книг, "летописец русской эмиграции".