„Казвам се Рьоне. На петдесет и четири години съм. От двайсет и седем години съм портиерка в къщата на ул. «Грьонел» №7, красив богаташки дом. Вдовица съм, дребна, грозна, пълничка, имам мазоли на краката и ако съдя по някои неприятни за самата мен утрини, от устата ми се носи дъх на мамут. Тъй като рядко съм приветлива, макар и винаги учтива, не ме обичат, но ме търпят, защото отговарям напълно на представата, превърната в парадигма от натрупванията в общественото съзнание, за портиерка в жилищна кооперация.“
„Аз съм на дванайсет години, живея на ул. «Грьонел» №7 в тузарски апартамент. Въпреки това, въпреки целия този късмет и всичкото това богатство, знам много отдавна, че крайното ни предназначение е бурканът за рибки. Откъде го знам ли? Работата е там, че съм много интелигентна. Нещо повече, изключително интелигентна. Затова взех решението си: в края на тази учебна година, в деня, в който ще навърша тринайсет години, на 16 юни, ще се самоубия.“
Мюриел Барбери е родена през 1969 г. В Казабланка. Завършва елитно висше училище в Париж и преподава философия. Заема пето място в класацията на най-популярните писатели в света за 2008 г. „Елегантността на таралежа“ е вторият й роман, с който тя оглавява списъка на бестселърите във Франция в продължение на 30 седмици и две години след издаването му неизменно е сред най-търсените автори. За една година романът е преведен в целия свят, претърпява 50 издания и се продава в милионни тиражи. След излизането му М. Барбери се преселва в Япония.
„Формулата, която накара повече от половин милион читатели във Франция да се влюбят в «Елегантността на таралежа», съдържа между другите съставки на рецептата тънък хумор, възвишени чувства, изключителна литературна ерудиция, изтънчен и значителен литературен вкус“. (La Repubblica)
Г.Гуслия про Плут
26 03
Очень неплохой ЛитРПГ. Читается без напряга, как раз то, что надо для отдыха. Оценка: твердое хорошо.
decim про Бенедикт Константинович Лившиц
26 03
Убит в 1938. А переводы печатались и до сих пор печатаются.
Насчёт невостребованности. Самое невостребованное было - недаровитых авторов 1950-х. В букинистике, помню, одно время до потолка стопки всякого "Рассвета в степи" ………
Дей про Орден Архитекторов
24 03
Ладно, я осилила 9 книг. Продолжение ждать не буду. Стоит держать в уме, что произведение для детей среднего школьного возраста. МС махровейшее. Злодеи картоннейшие. Короче, ужас-ужас, но голову разгрузить можно.
mysevra про Лазарчук: Гиперборейская чума (Фэнтези, Городское фэнтези, Ироническая фантастика)
24 03
Живо так, местами я даже смеялась вслух, что случается чрезвычайно редко. Интересный сюжет и ощущение вольницы тех годов – лично меня это подкупило, я не обращала внимание на мелкие огрехи, в т.ч. невыразительный финал. Оценка: отлично!