Драги наши верни читатели,
Вероятно като пламенни почитатели на Стивън Кинг вече сте прочели всички (или почти всички) негови романи и знаете, че си струва труда. След като прелистите последната страница на „Малко след залеза“, ще знаете още нещо — че Кинг си остава и некоронованият крал на разказа. С всяка следваща дума, с всеки следващ ред започваме да се чувстваме като мушици, впримчени в паяжината на повествованието, което обаче ни доставя безмерно удоволствие. За Кинг границата между живота и смъртта много често е мъглява, а онова, което поддържа целостта на крехката действителност, всеки момент може да рухне. Оттук и умението му да ни държи в напрежение и да не ни оставя да заспим, докато не прочетем и последната дума. Сама по себе си всяка история е шедьовър, поразяващ не само със сюжета, но и с усещането за съпричастност към героите — обикновени хора, попаднали в необикновени ситуации.
Миговете след залеза или след настъпването на здрача (ако повече ви харесва) са магически — тогава всичко добива други измерения, тогава въображението протяга пръсти към сенките, размиващи се в мрака, и рисува невъобразими сцени. Тогава пристъпвате в света на Стивън Кинг — вълшебен, неповторим и привличащ като магнит.
Дей про Орден Архитекторов
24 03
Ладно, я осилила 9 книг. Продолжение ждать не буду. Стоит держать в уме, что произведение для детей среднего школьного возраста. МС махровейшее. Злодеи картоннейшие. Короче, ужас-ужас, но голову разгрузить можно.
mysevra про Лазарчук: Гиперборейская чума (Фэнтези, Городское фэнтези, Ироническая фантастика)
24 03
Живо так, местами я даже смеялась вслух, что случается чрезвычайно редко. Интересный сюжет и ощущение вольницы тех годов – лично меня это подкупило, я не обращала внимание на мелкие огрехи, в т.ч. невыразительный финал. Оценка: отлично!
