В своето белетристично творчество Мирча Елиаде (1907–1987) тръгва от идеята на Кант, че пространството и времето не съществуват активно, а са плод на чистата интуиция, като развива концепцията си, че „възвишеното“ съвсем не е изчезнало от света, че съществува и днес, макар и примесено със „земното“. Разположени в неповторимото пространство на довоенния Букурещ, с нажежените от лятното слънце асфалтови улици, с чокойските каменни къщи дворци, градините оазиси и кварталните кръчми — местата, в които се раждат митовете и символите на Мирча Елиаде — героите в тази проза са обикновени, незабележими хора, водещи най-банално съществуване. Но в определен момент (без самите те да разберат), те правят фантастичен „скок във времето“. И останали в същото „букурещко пространство“, но вече в друго време, не подозират, че нещо се е случило, че светът около тях се е променил. Мирча Елиаде създава един оригинален, фантастичен свят — твърде странен и дори езотеричен, в който поезията на старата букурещка улица се слива с поезията на древните митове, дошли сякаш от глъбините на земята.
obivatel про Городничий: Скотина II [СИ] (Попаданцы, ЛитРПГ, Самиздат, сетевая литература)
15 04
Трактат о потерянном времени" -- а я как раз чаёк хлебнул, чуть не подавился. Это ж надо, угадал я чем автору навеяло.
Профессор Мориарти порадовал: "у него умение открылось, только он читать не умеет, прочитать не может ……… Оценка: хорошо
Олег Макаров. про Главная роль
14 04
Сначала было умеренно интересно. Ну, так, если больше читать нечего, то читать можно. Стиль не ужасный, развитие сюжета присутствует = жвачка...
Но когда в шестой книге ГГ создал КГБ и госплан, и стал мечтать о том что ………
Синявский про Марио Варгас Льоса
14 04
На 90-м году жизни скончался Известный лауреат Нобелевской премии по литературе Марио Варгас Льоса.