Годината е 1965, действието се развива в университетски град в Кънектикът, а полицията все още не използва психологическия профил за разкриване на серийните убийци. Лейтенант Кармайн Делмонико трябва да се учи сам в хода на разследването, в което убиецът е винаги две стъпки пред него.
Историята започва, когато в изследователски център по неврология са намерени части от тялото на младо момиче.
Бързо става ясно, че убиецът най-вероятно е служител на изследователския център и това не е първото му убийство. Жаден за кръв, той изобретателно и нагло се прицелва в определен тип момичета.
Заподозрените са много: богат и амбициозен млад индиец, който се стреми да спечели Нобелова награда; професорът, който ръководи института и върши странни неща в мазето си; невротичен специалист по епилепсия с международна известност; неврохимик с вкус към добрата храна, виното и музиката; японец с редки и необичайни занимания и икономическият директор на института Дездемона Дюпре, корава жена, стъпила здраво на земята, към която Делмонико изпитва все по-силно и опасно привличане.
Серийният убиец се развихря и става още по-брутален. В същото време самотникът Делмонико и силната, но и енигматична госпожица Дюпре навлизат по-дълбоко в тайните на заподозрените, докато стигат до стара семейна тайна, скандална и ужасяваща. Но дали в нея се коренят причините за убийствата?
Колийн Маккълоу майсторски поддържа напрежението и не разкрива истината до последната страница, а развръзката идва като гръм от ясно небе.
marin029 про Поселягин: Тактик [СИ] (Боевая фантастика, Попаданцы, Самиздат, сетевая литература)
16 01
Где-то в середине книги есть такое: ..."полярная ночь, или северная. Говорят, тут постоянно так светло."
Автор уточни получше. Ночью светло это летом, во время полярного, короткого лета. А зимой в заполярье почти постоянно темно.
mysevra про Глуховский: Сумерки (Ужасы, Триллер)
16 01
Я была в восхищении до середины книги, потом всё-таки начали закрадываться сомнения. Потрясающий язык, но, да простит меня автор, так по-ленивому все обосновать – это сплошное разочарование. Оценка: хорошо
Barbud про Фонд: Агитбригада 1 [СИ] (Городское фэнтези, Попаданцы, Самиздат, сетевая литература)
14 01
Написано вроде и неплохо, но анахронизмы глаз режут - тут тебе в 1927 году и дуст, и "Либертанго", и "учебник по истории КПСС". И это я только половину книги одолел. Похоже, автор (или коллектив авторов) в реалиях тех лет ……… Оценка: неплохо
dolle про Пелевин: Круть [litres] (Современная проза)
14 01
Наверное не нужно рассматривать " Трансгуманизм " как цикл.Все книги концептуально разные , вызывающие разные вопросы и эмоции у читателя.После первой книги планка была поднята слишком высоко и у многих появились завышенные ……… Оценка: отлично!