Романът на британския писател от индийски произход Салман Рушди „Сатанински строфи“, издаден през 1988 г., е написан в стилистиката на магическия реализъм. Названието произлиза от апокрифна част на Корана, описана от Ибн Ицхак в първата биография на Пророка Мохамед. Автентичността на този фрагмент се оспорва от историците на исляма.
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Barbud про Фонд: Баба Люба. Вернуть СССР 4 (СИ) (Попаданцы, Самиздат, сетевая литература, Фантастика)
29 01
Дерьмище редкостной зловонности. Главное, что автор писать умеет, пишет образно, без "картона", коим грешат очень многие кропатели нетленки. Но боже мой, какую же херню он пишет! Первые две части осилил, остальные пролистнул по диагонали, ибо чушь. Оценка: нечитаемо
decim про Р. Дж. Баркер
29 01
Хорошо, а местами и отлично. Было бы совсем отлично, если бы автор не растянул историю на три тома, но это обычное дело.
mysevra про Баркер: Алые песнопения (Ужасы, Триллер, Детективы: прочее)
29 01
Как часть истории «Восставшего» - мило и познавательно. Но зачем такое изобилие обсценной лексики уличного разлива? Для реализьму, так сказать? Так у меня дл вас плохие новости, мои маленькие друзья, это лет 30 назад такое ………
lukyanelena про Гремучий ручей
29 01
Хотите серию про вампиров? Пожалуйста!
Только забудьте про романтичные истории с загадочными красавцами и красавицами.
Будет больно, будет страшно, будет неприятно, но я скорее поверю в таких тварей, чем в слащавых вампирчиков.
Синявский про Николай Егорович Дронников
28 01
На 95-м году жизни скончался Николай Дронников - советский и французский художник, график, скульптор, прозаик и издатель авторских книг, "летописец русской эмиграции".
sigor2000 про Бакман: Вторая жизнь Уве [En Man Som Heter Ove ru] (Современная проза)
27 01
Книга просто шикарна. По моему мнению в книге нет повесточки. Персонажи геи, мигранты это по факту то, что осталось от Швеции. Вместе со смерьтю ГГ умерла и та Швеция, которую мы знали, вот о чем пишет автор. Самое смешное, ……… Оценка: отлично!